Първо, нека поговорим за общия метод на окачване на PVC смола, като например тип SG5.Тъй като цялата обработка се върти около смолата, се препоръчва на заинтересованите читатели да се обърнат към книгатаТехнология за обработка на PVCпубликувано от Chlor-Alkali Industry Press, със синя корица - ако си спомням правилно, това е името.
Степента на полимеризация на смола тип 5 е около 1000, докато смолата от клас 800- има по-добра течливост.
Като цяло, смолите за суспензионен метод обикновено са порести частици отвътре с мембрана на повърхността, за да се постигне по-добра обработваемост.
За полиолефиновите материали по време на термична обработка, молекулите с дълга верига се разпадат на по-къси, ефективно генерирайки олигомери, които осигуряват самосмазване. В резултат на това течливостта на обработката на олефин се подобрява с подходящо повишаване на температурата и срязване.
За PVC, теоретично, вискозитетът първо намалява и след това се увеличава с повишаване на температурата и срязване. От гледна точка на практическа обработка, вискозитетът на PVC смолата е в положителна корелация с топлината, което означава, че по-високите температури подобряват течливостта.
Тъй като смолата преминава от твърдо към вискоеластично към стопено състояние, молекулярната кинетична енергия се увеличава, междумолекулните сили отслабват и вискозитетът постоянно намалява.
При топлината и срязването на обработката, PVC молекулите претърпяват по-скоро разграждане, отколкото деполимеризация, което е ключова разлика от олефиновите материали. По-конкретно, PVC макромолекулните вериги освобождават хлороводород, образувайки двойни връзки, което увеличава вискозитета на стопилката и намалява обработваемостта. Тази характеристика води до първоначална трудност при топене, последвана от лоша течливост и повишено разграждане, което води до забавена пластификация първоначално и ускорена пластификация по-късно.
Въз основа на горното описание PVC, при нормални обстоятелства, обикновено проявява характеристиката на намален вискозитет при термично срязване, макар и не толкова значително, колкото олефиновите материали. Обработката чрез екструдиране на PVC обаче включва непрекъснат процес от твърд прах до разтопено състояние, многократно цикличен, а друг ключов фактор, който трябва да се вземе предвид, е процесът на шнекова екструзия.
Това може да обясни защо ранната пластификация увеличава общия ток, тъй като вискозитетът на смолата намалява, докато вискозитетът на стопилката е по-висок. Ранната пластификация разширява зоната на топене в зоната на захранване, причинявайки цялостно увеличение на тока на екструдиране.
Простото увеличаване на смазването теоретично забавя цялостната пластификация, намалявайки тока, но по-твърдите заготовки, навлизащи в зоната на висока компресия, водят до увеличен ток по-късно, заедно с влошени физически свойства. На практика токът може леко да намалее, но не значително.
Предизвикателството е как да се намали тока на обработка и да се поддържат адекватни физически свойства в система с високо пълнене.
Първо, изключително важно е да изберете високоскоростен екструдер с голям диаметър, който е по-малко чувствителен към срязване, въпреки че това увеличава инвестиционните разходи. Алтернативно, модифициране на структурата на винта за подобряване на срязването на корена и тягата, като същевременно се намалява срязването на крайното смесване, е друга опция. Намаляването на налягането на формата също е решение, както и минимизирането на използването на филтри.
След това дайте приоритет на суровините, като използвате инертни или силно течни прахове.
Едва тогава трябва да се коригира формулата.
Принципите за намаляване на вискозитета във формула включват:
По отношение на избора на смазка, традиционното съотношение, препоръчано от опитни оператори, е 2:3 за стеаринова киселина към OPE, но аз предлагам съотношение 2:1 - използване на повече вътрешна смазка и по-малко външна смазка.
За вътрешни смазки изберете по-полярни разновидности, като GMS40, който предлага по-добра течливост от стеаринова киселина 1840, или EBS, който се представя по-добре от PE восък. Лубрикантите на естерна основа са много ефективни при по-ниски количества. В предишни формулировки, изискващи както течливост, така и физическа производителност, беше използвана определена марка лигнитен восък, което доведе до дозировка една четвърт от оригиналния GMS40, но със значително подобрен повърхностен блясък, намалена ексудация и повишена якост на удар при ниска температура-ан впечатление, което остава ярко.
Ако силата на тока се увеличи значително при смяна на прахове, коригирането на формулата става много трудно, което изисква драстични мерки. Според моя опит простото увеличаване на количеството лубрикант може да влоши пластификацията в ранен етап, причинявайки проблеми като преливане на материал. По-ефективно е да се подобрят течливостта на праха директно.
Въздействието на праха върху обработката е всеобхватно. С прости думи, той забавя пластификацията в ранен етап и напредва в пластификацията в късен етап. Въздействието върху течливостта на стопилката е процес на компромис, пряко свързан със структурата на повърхността и течливостта.
Тази характеристика води до лоша производителност на обработка в системи с голямо пълнене, поради което подчертавам необходимостта от насърчаване на пластификацията в ранен етап, за да се избегнат проблеми като преливане на материал и ниски съотношения на подаване, като същевременно забавя пластификацията в късен етап чрез насърчаване на течливостта с голямо количество вътрешна смазка и минимизиране на външната смазка за изваждане от формата.