Биодизелът се отнася до течно гориво, което може да замени нефтохимическото дизелово гориво, произведено чрез процес, наречен трансестерификация, използвайки суровини като животински и растителни масла, микробни масла и отпадъчно олио за готвене. Той показва отлична разтворимост с дизел и може да се използва както в смес, така и самостоятелно със стандартно дизелово гориво. Това е типична чиста и възобновяема „зелена енергия“ и идеална алтернатива на невъзобновяемите ресурси като петрола.
Необработеното растително масло също може да гори в дизелови двигатели, но неговият вискозитет е почти 20 пъти по-висок от дизела, с много висока точка на възпламеняване (над 200 градуса). Тези характеристики затрудняват изпаряването на растителното масло в дизеловия двигател, причинявайки различни проблеми. След обработка, като например естерификация, растителното масло се превръща в биодизел, като горивните му свойства са много подобни на дизела.
Биодизелът е смес, получена от животински и растителни мазнини, състояща се основно от пет метилови естера на мастни киселини: метил палмитат (C16H32O2), метил стеарат (C18H36O2), метил олеат (C19H36O2), метил линолеат (C19H34O2) и метил линоленат (C19H32O2) .
Тези метилови естери имат подобни химични структури, с функционална група на метиловия естер, прикрепена към въглеродна верига. Такъв химичен състав е много по-прост в сравнение с нефтохимическия дизел и не съдържа ароматни въглеводороди и предимно без сяра. Изгарянето на биодизел в дизелови двигатели значително намалява емисиите на полициклични ароматни въглеводороди (PAH), докато емисиите на серен диоксид (SO2) са почти нулеви.
В обобщение, има две предимства при изгарянето на биодизел: първо, неговите физични и химични свойства са подобни на традиционния дизел, и второ, изгарянето на биодизел може да намали емисиите на определени замърсители като PM, CO и HC от дизеловите двигатели.